“Влъхви” на прехода от генералските среди откриха нови шансове

Г-н Минчев, как си обяснявате устрема на генерали, полицаи и милиционери към местната власт и смятате ли, че това ще е отличителна черта на предстоящите избори?

Може да се каже, че е отличителна черта. Обяснявам си го с няколко политически феномена. На първо място партията ГЕРБ, която се изгражда на основата на професионалните връзки на неформалния си лидер Бойко Борисов и на формалния Цветан Цветанов. Това, че и двамата идват от редовете на полицията, обяснява защо на много места в страната начело на партията или структурите ѝ се намират хора, които са работили в полицията, а преди това в милицията. Предполагам, че част от тях са кандидати за кметове и общински съветници на ГЕРБ.

Вторият феномен е свързан с вътрешните конфликти в управляващата БСП. Отчуждението между ръководството на партията и президента от една страна, и вътрешните конфликти в самото ръководство създават пространство, в което навлизат добре познатите стари “влъхви” на българския преход.

Номинирането на Бриго Аспарухов е резултат от тези процеси. Поставете се на мястото на Румен Овчаров - за него софийските избори са от ключово значение за съхраняване на политическите му позиции. Но за тази цел той очевидно не може да разчита нито на “Дондуков” 1, нито на “Дондуков”2. Не може да разчита и на “Позитано”. Естествено, не може да разчита и на своя основен опонент в партията – Румен Петков и това, което му остава, е да разчита на този генералско-приятелски кръг, който в края на 90-те години се опитваше да участва в реформирането на партията, а впоследствие значителна част от него се оттегли в щаб-квартирата на ресторант “Монтерей” в кв. “Изток” (в този ресторант често се събират генералът от ДС Любен Гоцев и приближените му-б.р.).

Очевидно е, че тези хора, които до голяма степен са истинските играчи, теглещи конците на не една или две политически марионетки по време на прехода, отново са в действие. Било защото намират възможност в този вакуум на вътрешно-партийни противопоставяния и конфликти, било защото отварянето на досиетата, макар и като една повърхностна инициатива на управляващата коалиция, е тежък символен удар върху легитимността на този генералски кръг. Именно той със специализираната информация на комунистическите тайни служби и на техните наследници в държавата и в бизнеса, упражнява сериозен контрол върху стопанските и политическите процеси на страната през последните 17 години.

Това са кръговете, които доведоха Симеон Сакскобургготски в България, за да предотвратят неблагоприятен за милиционерската номенклатура вариант на българско развитие, какъвто се очертаваше под управлението на СДС. Това са и кръговете, които в крайна сметка посредничиха при трансформирането на българската политическа система от нормален, двуполюсен модел към един модел на котерийно-политическо брокерство. Модел, който на практика издига на сцената политически марионетки, представителни не на гражданските общности и на националната общност, а именно на тези кукловоди с произход от средите на бившия режим и на милиционерските му структури.

Каква политика на БСП все пак стои зад издигането на Бриго Аспарухов?

Издигането му е ход на Румен Овчаров, който трябва да гарантира, че ако бъдещият кмет на София не е от средите на БСП, то поне партията ще се представи добре на тези избори. Тъй като Аспарухов не е просто една от относително добрите фигури в рамките на БСП, но и има специфични отношения с настоящия титуляр на софийското кметство – Бойко Борисов. Както се оказва, Аспарухов е бил старши офицер на Борисов в структурите на МВР.

Тези среди са малко особени. Там няма голямо значение какво имаш в главата си, а на пагона си. Общо взето по-старшият чин на Аспарухов може да доведе сам по себе си до удобно за БСП мачкане на Борисов. Ако това мачкане по линия на чинопочитанието не бъде достатъчно, Аспарухов може да извади намеци. Ако и те не помогнат, може да извади компромати.

Така че става дума за комбинация от фактори: желанието на генералски кръг “Монтерей” да се върне в политиката, за да защити интересите си; желанието на Овчаров да остане във водеща позиция в политиката чрез софийските избори и общото желание на БСП по някакъв начин, ако не да отхвърли Бойко Борисов като алтернатива на настоящото управление, то поне да му “смачка фасона”.

Намеква се в публичното пространство, че Аспарухов и хората от службите разполагат с някакви компрометиращи данни за Борисов. Защо се пускат такива твърдения, след като МВР не е излязло с нищо официално?

Това е стара традиция във воденето на “мръснишка”, “кална” предизборна борба в България. Бойко Борисов е на 48 години. Смея да ви уверя, че всеки човек, преживял 30 години в условията на предишния режим, може по някакъв начин да се притеснява, че е бил комсомолец или друг. Той не само, че е бил комсомолец и партиен член, той е бил вътре в структурите на държавната сигурност в широкия смисъл на думата. Бил е бодигард на Тодор Живков, на Симеон Сакскобургготски, участвал е в силови групировки по един или друг начин. По някакъв начин е продължил тези си взаимоотношения в битието си на главен секретар на МВР, поне така се твърди. В този смисъл сигурно има какво, ако не да бъде извадено на масата срещу Борисов, то да бъде шантажиран в рамките на тази предизборна борба.

Какви са шансовете на номинирания от СДС и ДСБ Мартин Заимов за кмет на София?

Самият факт, че ДСБ и СДС постигнаха споразумение за този кандидат, е едно положително явление. Добра новина за разединената десница. Досега това не се е случвало. Дори при номинацията на г-н Неделчо Беронов за кандидат - президент миналата есен, СДС подкрепи тази кандидатура проформа, но не и де факто. В момента е очевидно, че и двете страни категорично и с желание подкрепят Заимов.

Сега вече ще зависи от способността на самия Заимов да се пласира в предизборната борба. Да накара хората да му повярват и преди всичко с него да се запознаят по-широк кръг от хора, тъй като той беше добър банкер, но досега не е заемал публична позиция, каквато е тази на кандидат-кмет.

Трябва да се има предвид, че за г-н Заимов няма да бъде трудно да спечели мнозинството привърженици на това, което се нарича “Стамболова” или централна София. Но ще е голям проблем да накара хората от широката периферия на София да гласуват за него. Тази периферия включва и стотици хиляди, може би над милион хора, които са дошли от провинцията в София през последните години.

Ако има едно достойно представяне на Мартин Заимов и той стигне до балотаж, това би било ясен знак за възстановяване на позициите на традиционния десен център.

Проблем ще представлява до известна степен ексцентричната кандидатура на Константин Папазов, издигнат от Демократическата партия. Не го познавам и не мога да преценя до каква степен той ще се ползва с подкрепа на една или друга група софиянци. Това, което мога категорично да кажа е, че неговата кандидатура е опит на поредната паразитна малка партия от типа на “Гергьовден”, АСП, сега Демократическата, да остане в политиката, играейки върху противоречията и конфликтите на по-големите политически играчи. ДП очевидно желае да остане с такъв брой официални представители, колкото са и нейните членове.

Смятате ли, че тази обща кандидатура бележи някакъв нов етап в развитието на десните партии СДС и ДСБ?

Рано е да се каже. Тепърва предстои да видим как Заимов ще се справи с предизвикателствата на публичността, с необходимостта да убеди възможно по-широк кръг софиянци, че той е човекът, подходящ за кмет. В зависимост от това до каква степен Заимов ще може да направи една наистина успешна кампания, той може да понесе на “крилете” на тази кампания шансовете на двете малки партии за връщане, ако не в силна, то поне в прилична позиция в политическия живот.

Как участието на генералите и милиционерите ще повлияе на публичния дебат? Вече има някакво изместване на фокуса, например ген. Борисов акцентира върху дядото на Мартин Заимов, ген. Аспарухов няколко пъти вече обещава да не използва компромати срещу Борисов.

Почти съм сигурен, че срещу Заимов може да бъде изнесен един компромат - че неговият дядо е разстрелян като шпионин в полза на Съветския съюз, докато България е била съюзник на нацистка Германия - ако това въобще е компромат. Този компромат беше изгърмян малко набързо. Оттук нататък той едва ли ще прави силно впечатление на когото и да било.

Проблемът на Заимов няма да бъде политическата принадлежност на неговия дядо, а неговата собствена разпознаваемост и способността му да убеди гражданите, че той е точният човек за кметското място.

По отношение на заявлението на Бриго Аспарухов, че няма да използва компромати, неговият стил винаги е бил и ще продължава да бъде леко аристократичен, леко надменен и леко гледащ отгоре. Едва ли не е под достойнството му да се занимава с компромати за Борисов. Това, разбира се, не бива да ни заблуждава. Ако се наложи, може би не лично Аспарухов, но някои други, ще прибягнат до този способ срещу настоящия кмет на София.

Как гледате на твърденията на Аспарухов за личната му заслуга за развитието на Борисов, като посъветвал царя да го напрани главен секретар на МВР?

Това е част от патронизиращата стратегия, в смисъл такъв, че “това момче е наш продукт, ние сме го създали, вижте до къде стигна, има бъдеще пред него, но не бива толкова да се пали”. Това аристократично снизхождение на висшия към нисшия общо взето ще бъде посланието, което ще трябва да извади от Борисов от нерви, от друга страна – да го фокусира върху доказването на това, че не е зависим, че не е част от тази “инфраструктура” на ресторанта “Монтерей”, т.е. да хаби усилия и време в нещо, което ще бъде отбранително, а няма да бъде елемент на доказване, че той подходящият човек за кмет на София.

Прогнозирате ли проблеми в НДСВ, ако лидерът им реши да подкрепят кандидатурите на Аспарухов и бизнесмена Георги Гергов.

Кои точно кандидатури ще бъдат подкрепени от НДСВ няма особено значение в самата партия. Значение има този конфликт, който се създаде и не е преодолим. В желанието си да се освободи от юридическото лоби, Симеон на практика ги превърна в свои врагове. Определено може да се каже, че те разполагат с доста ресурси да му направят живота черен. Друг е въпросът, че той има определени възможности да ги делегитимира като политически фигури. На този етап мисля, че инициативата е в ръцете на юридическото лоби.

НДСВ е еднолична фирма и бидейки такава, в момента наблюдаваме бунта на част от персонала.

Какъв знак е включването на преуспели бизнесмени като Гергов, Ковачки, Стойновски, братя Диневи и др. в политиката?

Това е знак за ерозията на българската политическа система като система на демократично представителство. Бизнесът винаги играе важна роля в политиката. Той лобира, оказва въздействие, но никога в една демократична система не си позволява да прехвърли мярката на публичното появяване. Бизнесът е едно, политическото представителство е друго. Обстоятелството, че бяха унищожени представителните политически партии в Българи, че българската политика се превърна в открита далавера между групи на мафията, води до това, че един или друг бизнесмен не се свени и притеснява да демонстрира собствените си интереси и желанието си ги защити чрез пряко участие в политиката. Той просто отива, плаща и получава това, което иска.

По-близо ли ще изглеждат едни предсрочни избори, ако ГЕРБ се окаже първа политическа сила и след местния вот?

Резултатът на ГЕРБ е само единият от факторите, които биха довели до предсрочни избори през пролетта. Друга поредица от фактори са свързани с начина на функциониране на т.нар. тройна коалиция. Бъдещето на царската партия, вътрешните конфликти в БСП, включително и изострянето на напрежението между президента Първанов и ръководството на БСП.

Има ли според нас някаква специфична роля на президента Първанов в подреждането на предизборния пъзел?

Стилът на Първанов не е да постига резултати чрез публични механизми. Той по-скоро стои зад кулисите, в дъното и тихомълком нарежда определени пасианси. Комитетът на интелектуалците, извън всяко съмнение, създаде мрежа от потенциални политически приятели или сподвижници на президента Първанов, извън тясната рамка на БСП. Те подкрепят различни хора, включително идващи от средите на СДС, като например Румен Рашев във Велико Търново.

В зависимост от това какви ще бъдат в крайна сметка резултатите от изборите, можем да направим съответния извод доколко президентският комитет от интелектуалци е постигнал своите цели, за да запази и привлече към политическите цели на президента тази разнообразна смесица от политически фигури на местно равнище.